Смърт за Черните хора

Разсъжденията на един вечерен шофьор

Не ме разбирайте зле, не искам тяхната смърт. Напротив, полагам всички усилия да запазя живота им - на тях и на черните им деца. Всяка вечер се взирам напрегнато зад волана за тъмните им, почти невидими силуети по улиците.
Черните хора излизат по залез. Появяват се по магически начин на места, където само преди секунда ги е нямало. Ходят по банкета на пътя. Пресичат зле осветената улица на метър от предната ти броня - целите в тъмни дрехи, с тъмни коси. Единственото, което просветва в нощта са лицата им (ако се случи да са бледолики) и понякога торбите от "Билла", които носят. В повечето случаи те нямат лица, нито ръце, нито торбички. Със себе си водят деца, също облечени в дрехи-невидимки. Движенията им са непредсказуеми.
Скачам с два крака на спирачката, когато ги видя в последния момент пред колата и разплисквам вечерната си доза кафе. Представям си как вместо кафе върху панталона ми се лее кръв от малкото черно момченце, което се е изтъркаляло върху предния ми капак.
Черните хора са безсмъртни. Те така мислят. Надявам се да е истина. Не искам гибелта им. Тя обаче ги дебне, приела формата на моята кола: грамадна ламаринена маса, набрала ускорение и засилена с огромна смъртоносна енергия към крехките им тела. Смъртта възсяда също и колите на къде по-лоши шофьори от мен.
В една тъмна нощ преди около две години подобен (пиян) черен човек прекоси магистралата София-Бургас в 12,30 през нощта. Мъжът ми караше и не го беше видял. Изглежда онзи господ, който пази пияните и лудите, се намеси тогава, защото съвсем случайно го забелязах да изниква от мрака. Като шофьор-убиец, дори да не те осъдят, пак рискуваш много. Не всички хора биха могли да живеят спокойно с петното на чуждата кръв на съвестта си.
Проектозаконът за младите шофьори (от 2009 г.) предвижда младежите да не шофират нощем. Това едва ли ще намали броя на нощните жертви на ПТП. Новите шофьори карат по-предпазливо и не толкова самоуверено. Повечето от тях са младежи, което означава, че зрението им е по-силно. Но не достатъчно силно, че да види черен човек в тъмна нощ. Затова в МВР по-добре да изковат един друг закон, който се отнася до пешеходците нощем. До всички, които с тъмните си дрехи подлагат на риск своя живот и живота на други хора с това, че се движат практически невидими по улиците. Закон за черните хора, който задължава всеки пешеходец, озовал се на пътя след мръкнало, да носи светлоотражател. Продават се детски такива с форми на мечета, зайци и какво ли не. Те са за чантите на учениците, които се прибират вечер. В тъмното подобна дрънкулка свети силно и се вижда отдалеч. Тя веднага би превърнала всеки черен човек в обикновен. И не струва никак много - два-три лева.
Нищожна сума, в сравнение със смъртта.
Остър писък на спирачки ме сепва. Една кола се заковава на сантиметри от мен. Улисана в планове, аз самата съм се превърнала в черен човек за някой друг!